Върховният касационен съд иска от КС отмяна на конфискацията на коли на пияни и дрогирани шофьори
Общото заседание на Наказателната гилдия на Върховния касационен съд (ОСНК на ВКС) насочи до Конституционния съд искане за оповестяване на противоконституционност на следните разпореждания от Наказателния кодекс: член 280, алинея 5 Наказателен кодекс и член 343, алинея 5 Наказателен кодекс – напълно, чл. 281, алинея 4 Наказателен кодекс – в частта „ или се постанова санкция в размер на пазарната стойност на транспортното средство в лв., в случай че не е негова благосъстоятелност “, и член 343б, алинея 5 – в частта „ а когато деецът не е притежател – да присъди равностойността му “.
Със Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 67/2023 г.) са допълнени текстовете на член 280, член 281, член 343 и член 343б от Наказателен кодекс, като са основани нови алинея пета към член 280 Наказателен кодекс, алинея четвърта към член 281 Наказателен кодекс, алинея пета към член 343 и алинея пета към член 343б Наказателен кодекс. В настояването се показва, че липсват претекстове към плановете за посочения закон, съпътстващи основаването на упоменатите нови разпореждания и указващи аргументите и технологията на основаването им, надлежно смисъла и предназначението им, както и преследваните с тях цели. „ Като се отмине този факт, както и фактът на поначало девалвиращата авторитетността на закона липса на ангажираност към спазването на езиковите правила и точност при словесното оформяне на нормативните наставления (виж член 343б, алинея 5 НК), както и при осъществяването на чисто механически дейности като препращането към точния текст, на който подхожда препращащата норма (виж член 280, алинея 5 НК), резултатът от коментираното нормотворчество е преобразяване в част от настоящото право на текстове, които опонират на Конституцията, било то напълно (чл. 280, алинея 5 и член 343, алинея 5 НК) или отчасти (чл. 281, алинея 4 и член 343б, алинея 5 НК) “, пишат висшите съдии.
Проблемите, които слагат четирите разпореждания, са непреодолими посредством пояснение по наставления от член 46, алинея 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) път, тъй като са свързани с въвеждане на двусмислени наставления, на постановки, които са в очевидно несъгласие с фундаментални положения в наказателното право и с режима на съществени негови институти, каквито са наказването и превантивните ограничения по член 53 Наказателен кодекс, и надлежно в несъгласие с концепцията, на която всеки от тези институти е учреден, с тяхното наличие, с правната логичност при основаването им и с метода, по който е планувано те да се ползват. Така е нарушен заложеният във фундамента на правовата страна парламентарен принцип на законността (чл. 4, алинея 1 КРБ), като е накърнена предвидимостта в правното контролиране, дестабилизирана е правната сигурност, която правовата страна, каквато е България според член 4, алинея 1, изр. 1 Конституция на Република България, е предопределена да обезпечи и която е предпоставена от основаването и действието на ясно, еднопосочно, непротиворечиво, устойчиво и предвидимо законодателство.
Нарушено е и заложеното в член 5, алинея 3 от Конституцията предписание, както и правилото за справедливостта и юридическото тъждество на жителите (чл. 6, алинея 2 КРБ).
„ Ето за какво, уважавайки правото на нормотворческата власт да преценя обективните публични потребности и да подхваща законодателни ограничения за усилване на наказателноправната отбрана на публичните връзки, в това число и на обвързваните със сигурността на придвижването по пътищата и опазването на живота и здравето на участващите в него жители, само че в същото време, отчитайки обстоятелството, че Върховен касационен съд е притежател на задължението по член 124 от Конституцията, чието осъществяване допуска съществуване на надлежно на Конституцията законодателство, Общо събрание на наказателната колегия на Върховен касационен съд реши, че са налице в сегашния случай предпоставки да инициира пред Конституционния съд практикуване на пълномощията, които той има по член 149, алинея 1, т. 2 Конституция на Република България “, пишат висшите съдии.
В настояването са изложени подробни претекстове във връзка с всяка от четирите разпореждания.
Съгласно член 280, алинея 5 от Наказателен кодекс в случаите по алинея 2, т. 5 на член 280 Наказателен кодекс (т.е. когато трафикът на хора е проведен от група или организация или е осъществен по предписание и/или в осъществяване на решение на проведена незаконна група) „ транспортното средство се лишава в интерес на страната, в случай че е благосъстоятелност на дееца или се постанова санкция в размер на пазарната стойност на транспортното средство в лв., когато не е негова благосъстоятелност “. Член 281, алинея 4 Наказателен кодекс планува, че когато незаконното подкрепяне на чужденец да обитава или минава в страната в нарушаване на закона е осъществено посредством потребление на моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство, „ транспортното средство се лишава в интерес на страната, в случай че е благосъстоятелност на дееца, или се постанова санкция в размер на пазарната стойност на транспортното средство в лв., когато не е негова благосъстоятелност “.
Според Общо събрание на наказателната колегия наредбите са неразбираеми до неспособност за практическото им използване в частите, предвиждащи налагане на „ санкция “ в размер на пазарната стойност на транспортното средство, когато то не е благосъстоятелност на дееца. В тези им елементи двете разпореждания вкарват структури, без аналог в наказателното право досега.
От двата текста е невероятно да се реши какъв тъкмо е характерът на нововъведените „ санкции “. Според Указа за използване на Закон за нормативните актове думи и изрази с одобрено правно значение се употребяват в еднакъв смисъл във всички нормативни актове. „ Глоба “ е юридически термин, претрупан с тъкмо несъмнено смислово наличие. В наказателното право се употребява за наименуване на едно от наказванията по член 37, алинея 1 от Наказателен кодекс, които се постановат за осъществени закононарушения. Тя е уредена в Общата част на Наказателен кодекс точно и единствено като наказване и надлежно по метод, който дава опция на съда да я индивидуализира по разпоредбите за индивидуализация на наказванията съгласно с особеностите на случая, публичната заплаха на дееца и имущественото негово положение (чл. 47 НК). А „ санкциите “ по член 280, алинея 5 и член 281, алинея 4 Наказателен кодекс са във закрепен размер, величината на който е подвластна само от пазарната стойност на транспортното средство. В този смисъл наредбите нарушават правилото на член 5, алинея 3 от Конституция на Република България, което всъщност изисква както да се постановат само плануваните в закона санкции, по този начин и тези санкции да са с одобреното от този закон наличие.
Със основаването на член 280, алинея 5 Наказателен кодекс и на член 281, алинея 4 Наказателен кодекс на практика законът вкарва по едно и също време налагане на две наказания от един и същи тип, т.е. на две санкции за едно и също закононарушение, осъществено от едно и също лице – един път наказването санкция по член 37, алинея 1, т. 4 Наказателен кодекс и повторно още веднъж „ санкция “, само че към този момент като опция на отнемането на транспортното средство, когато то не е лично на дееца.
Правилата на член 280, алинея 5 и член 281, алинея 4 Наказателен кодекс са в несъгласие и с общата норма на член 53 Наказателен кодекс, уреждаща режима на лишаване в интерес на страната на предмета и на средството на умишленото закононарушение. Върховните съдии показват, че според член 53, алинея 1, б. „ а “ и алинея 2, б. „ а “ Наказателен кодекс средството на съзнателно закононарушение фактически предстои на лишаване в интерес на страната, само че отсъждане на равностойността му, когато то е отчуждено или липсва, е планувано само когато послужилата като такова средство движимост е принадлежала на отговорния. Изискването на член 280, алинея 5 Наказателен кодекс и на член 281, алинея 4 Наказателен кодекс за налагане на „ санкции “ в размер на пазарната стойност на транспортното средство, когато то не е лично на дееца, респективно плануваното в член 343, алинея 5 и в член 343б, алинея 5 Наказателен кодекс отсъждане на равностойността на транспортното средство в аналогични хипотези, съставлява не реакция на осъщественото закононарушение, а самоцелно в допълнение санкциониране на съответното лице, написа в настояването. В този смисъл оскърбен е конституционният мащаб за възможно ограничение на правата, като е въведено ограничаване, лишено от каквото и да е законно съображение, което да прави ограниченията „ съразмерни с характера на защитавания интерес “.
Разпоредбата на член 280, алинея 5 от Наказателен кодекс е проблематична и в друга тенденция, което я прави напълно противоконституционна. Нарушена е вътрешната логичност и системността в структурата на член 280, защото текстът на новосъздадената пета алинея препраща към състава по член 280, алинея 2, т. 5 Наказателен кодекс, който обаче не планува потребление на транспортно средство, било то като средство на закононарушението или като негов предмет. В този му тип текстът затруднява правоприлагането заради неспособност за пояснение на наличието му, на инвестиции в него юридически смисъл и вярното и точното негово схващане. От друга страна, в първата своя част наредбата на практика насочва към лишаване на транспортно средство в хипотезите на закононарушения по член 280, алинея 2, т. 5 Наказателен кодекс, стига това транспортно средство да принадлежи на дееца, без да е нужно то да е послужило за осъществяване на закононарушението или да съставлява предмет на същото.
Разпоредбата на член 343, алинея 5 Наказателен кодекс планува, че „ в случаите по алинея 3 и 4 на член 343 Наказателен кодекс съдът може да отнеме в интерес на страната въздухоплавателното средство, моторното транспортно средство, плавателния съд или специфичната машина, което е послужило за осъществяване на закононарушението и е благосъстоятелност на дееца, а когато деецът не е притежател – да присъди равностойността му “. Липсва поредност в метода на законодателя, доколкото новата санкционираща всъщност мярка е въведена за непредпазливите закононарушения по член 343 Наказателен кодекс, само че не и за умишлените закононарушения по превоза по член 342 Наказателен кодекс. Но аргументите, които обуславят противоконституционност на член 343, алинея 5 Наказателен кодекс, са други. За да предстои на лишаване в интерес на страната, належащо изискване, освен това от първостепенна значимост, е движимостта, представляваща предмет или средство на закононарушението, да е принадлежала на дееца (изцяло или най-малко част от нея). Прилагането на сходно превръщане, каквото е въведено с член 343, алинея 5 Наказателен кодекс, във връзка с имущество, което не е принадлежало на дееца, е немислимо. Аргументите в тази връзка, изложени при оспорването на конституционната съобразеност на член 280, алинея 5 и член 281, алинея 4 Наказателен кодекс важат в цялостна степен и тук, се споделя в настояването. „ На последващо място, според член 53, алинея 1, б. „ а “ и б. „ б “ Наказателен кодекс на лишаване подлежат както предметът, по този начин и средството на закононарушението, само и единствено когато закононарушението е съзнателно. Касае се за императивно, абсолютно наложително общо предписание, едно от тези, които указват кардиналната основа, на която се ползват превантивните ограничения, свързани с лишаване на предмета и/или на средството на закононарушението, което предписание не може да се дерогира посредством основаване на специфични разпореждания в Особената част на Наказателния кодекс. А закононарушенията по член 343 Наказателен кодекс са непредпазливи. Поради това при основаването на член 343, алинея 5 Наказателен кодекс изцяло е неглижирана същността на института на превантивните ограничения “, безапелационни са висшите съдии.
Според член 343б, алинея 5 Наказателен кодекс „ в случаите по алинея 1 – 4 съдът лишава в интерес на страната моторното транспортно средство, послужило за осъществяване на закононарушението и е благосъстоятелност на дееца, а когато деецът не е притежател – да присъди равностойността му “. Така дефинирано, предписанието слага казуса, който към този момент е назван по отношение на коментара на член 280, алинея 5 Наказателен кодекс и на член 281, алинея 4 Наказателен кодекс и опцията от становище на общата норма на член 53, алинея 1 Наказателен кодекс за лишаване в интерес на страната на движимостта, представляваща предмет/средство на закононарушението, надлежно за отсъждане на паричната нейна равноценност, когато тази движимост не е принадлежала на дееца, и нарушаването на заложеното в член 5, алинея 3 от Конституцията предписание, както и на правилата на пропорция, правдивост и тъждество на жителите пред закона, които член 6, алинея 2 от Конституцията е предопределен да обезпечи.
„ Изложеното ни дава учредения да настояваме, че коментираните интервенции в материалния углавен закон са случайни, безредни, противоречащи на самата юридическа негова същина, като посредством тях са въведени ограничения, оставащи отвън стандартите на наказателното право, на Наказателния кодекс и на Конституцията. Проблемите, пред които тези интервенции изправят съдилищата в практическата правораздавателна тяхна активност, и невъзможността тези проблеми да бъдат решени по наставления от член 46, алинея 1 Закон за нормативните актове път вършат сезирането на Конституционния съд належащо “, обобщават върховните съдии.
Пълният текст на настояването до Конституционния съд е оповестен в уеб страницата на Върховния касационен съд.
